“Истината е някъде там…”
Дали да работиш над себе си с терапевт или самостоятелно? Кое е по-ефективно? Кое е по-добро и градивно решение?
Народната мъдрост “Човек се учи, докато е жив.” може да се промени на “Човек работи над себе си, докато е жив.” или “Човек учи за себе си, докато е жив.” Тук, разбира се, ще имаме предвид осъзнатите хора, за които животът не е раждане, съществуване и умиране; ставане от сън, ходене на работа, чакане на уикенда, пенсиониране, умиране и т.н.
Много от нас са осъзнали, че сме се появили на този свят, в тези тела, обстановка, история, обкръжение, за да натрупваме опитности, да събираме знания, да се преоткриваме и разгръщаме, да даваме своя принос, да изпитваме пъстри палитри от емоции, да правим избори, да творим живота си, да търсим смисъл.
Във всеки един човек е заложен огромен потенциал и какво ще покажем от него зависи до голяма степен от свободната ни воля. А тя определя какви избори правим:
- Дали ще се развивам?
- Дали ще съм постоянен в своето усъвършенстване?
- Дали ще уча нови неща за себе си?
или
- Дали ще съм посредствен?
- Дали ще отричам емоционалния и духовния аспект на нещата?
- Дали ще съм затворен за това, което не мога да видя и пипна?
Разбира се, нямаме осъждане или неглижиране на ролята, която всеки от нас е приел да играе. Щом нещата са така, значи така е правилно, за наше най-висше благо, но и една провокация, възможност да използваме свободната си воля и да решаваме какво да създадем от себе си и от живота си.
Но нека се върнем към нашия въпрос, чийто отговор е за търсещите и искащите повече от този живот.
Първо, всички отговори са в нас. Всички! Просто прекалено дълго време сме се учили/са ни вменявали да слушаме мозъка, а не вътрешното ни напътствие. Мозъкът, обаче, често се лъже от егото ни, което ни кара да плащаме данък обществено мнение, да се сравняваме и съобразяваме с другите, да подценяваме това, което интуицията ни ни кара да чувстваме.
Второ, много модерно стана да се ходи на семинари, тренинги, практики, коучинг и пр. (Мисля си, че започва вече и една нова тенденция да се тръсят самонапасващи се методи, холистични методи като кинезиологията например).
Трето, нека да обърнем специално внимание на силата на намерението.
Няма нищо лошо в това даден човек да посещава семинали, курсове, терапевти и коучове. Като се обърна назад, имала съм периоди, в които съм била чиста проба “семинаристка”. Буквално съм излизала от единия семинар с трепетното очакване за следващия. Към семинарите може да се развие сериозна зависимост и аз съм щастлива, че бързо се осъзнах. Също така си изработих мои критерии кои и какви семинари да посещавам и какви треньори да следвам.
Осъзнавам, че работата/процесът с друг човек и/ли хора ни дава нещо много ценно – възможност да си видим слепите петна, както и да се огледаме в другите. Да получим обратна връзка. Да съпреживеем.
Важното тук е да не се получи вкопчване и в един момент да се пристрастим към тази дейност толкова много, че периодите в животът ни да се измерват до следващия тренинг или посещение при коуч/терапевт/консултант и пр. Тези дейности сами по себе си са прекрасни, ако ни помагат по-дълбоко да осъзнаваме себе си, моделите си и да чистим блокажите си по-бързо и оптимално.
Лично за мен ходенето на терапия или семинари има една главна цел – да ни дава инструменти, които да използваме в истинския живот и да трупаме увереност за способностите ни, верността на вътрешните ни напътствия и усещането, че имаме всички знания и ресурси в себе си.
Точно заради това по всякакъв начин се старая да не се превръщам в патерица спрямо хората, които се доверяват на моите услуги.
Например, никога не давам втори час за посещение. Това е личен избор на човека, който е дошъл при мен. Много често казусът, за който сме се срещнали, и от едно посещение, намира своето решение. Просто защото моето намерение е, човекът да има идеи, нови инструменти от нашата среща и след нея да има още повече ресурси да се справи и самостоятелно.
Щастлива съм, че написах книгата. Така консултациите за балансиран стил и начин на живот стават много по-дълбоки, ако човекът я е попрелистил преди това. А ако я е прочел детайлно, може би до голяма степен няма да има нужда да се вижда лично с мен, защото тези 300+ страници дават предостатъчно идеи и насоки за позитивна промяна и грижа към себе си.
Благодарна съм на моята учителка по кинезиология, че ме запозна с K-Power и че в последствие се сертифицирах като K-Power инструктор. Така с 6-часов курс участниците вече имат инструменти за кинезиологичен енергиен баланс за цял живот и могат да го прилагат както за себе си, така и за близките си, за клиентите си. Хубаво ми е да не съм патерица. Възприемам себе си като канал за споделяне на информация по градивен и позитивен начин. С преподаването на K-Power курсовете си мислех, че ще правя все по-малко индивидуални сесии. (До голяма степен е така. НО… сега виждам, че има и една група хора сред K-Power курсистите, които използват моите услуги за индивидуални консултации, с цел да задълбочат, да забързат процеса си. Това е интересно наблюдение и за мен. Обяснява ми ефекта на груповата енергия, на държането на полето и визията.)
Изобщо, вярвам се себе си, че е “добра карма” да вярвам, че всеки може да си случи процеса самостоятелно, да подкрепям хората, които ми се доверяват, да повярват в себе си и да се преоткриват като потенциал. Смирение и благодарност ме обзема при желанието на хората да се срещат с мен, да ми се доверяват и да вървим заедно отсечка от общия ни път. Приемам това с огромна отговорност и любов.
Заради това хората да имат постоянно до себе си помощник в изграждането на позитивни навици, преокриването и претворяването на себе си и на живота си, създадохме и How Thrive – уеб приложението за създаване на процъфтяващо съзнание.
Завършвам с това, че има различни периоди. В едни от тях осъзнаваме силата си. В други – осъзнаваме слабостта си и се доверяваме на някого да ни помогне и подрепи. Важното е да сме осъзнати в процесите си, да се приемаме, да сме честни към себе си и да се доверяваме най-вече на себе си. Защото вътрешният ни авторитет, мъдрото ни Аз, тялото ни, интуицията ни – или както и да го наречем, знае отговорите, а и въпросите. От мозъка се изисква само да потърси истината (за нас в точно този момент).
С пожелание за вяра в себе си и любопитство в процеса,
Дени
За връзка с мен, записване за консултация и информация за предстоящи K-Power курсове 0878207156 и denitsa.andonova@gmail.com
За включване в How Thrive и достъп до платформата за изграждане на позитивни навици: info@howthrive.com и 0878207156