Всеки, който ме познава, знае, че обожавам това, което правя, че не го приемам за “работа” в скучния и рутинен контекст, че цялото ми същество ликува пред новия проект, при новия екип, с който се срещам, при мисълта за всички осъзнавания и прекрасни преживявания, които могат да имат участниците в програмите, които водя.
Има обаче едни моменти, в които аз, голямата ентусиастка, попадам в състояние буквално на ступор пред множеството задачи в кратки срокове, които ми предстоят. Дори и тази седмица беше такава – предстоят ми 3 нови формата на уъркшопи, които трябваше да систематизирам и подготвя за петък и за следващата сряда; в средата на септември трябва да отчета проекта си към Акселератор Стартъп София на Столична община, които ми помогнаха да осъществя проекта за уеб приложението How thrive; имам поне 5-6 K-power курса в следващите 4 седмици; няколко участия в уебинари, семинари и т.н.; обещах да напиша научна статия за холистичния подход в организациите; имам да заснемам видеа за How thrive; освен това ежедневните задачи си вървят – обещанието ми за статия на ден; консултации с клиенти; подобрения на приложението, стратегически партньорства, разговори с клиенти; наред с това се старая да съм грижовна и отдадена майка и децата ми да имат истински качествено време с МАМА… и в тази огромна въртележка от задачи и ангажименти, които просто чакат мен… ЗАЯВИХ НА МЪЖА МИ, ЧЕ Е МНОГО ВАЖНО ПО ВЪЗМОЖНОСТ ВЕДНАГА ДА ЗАМИНЕМ НА МОРЕ, защото иначе ще направя “бърнаут”. И всъщност след 2 дни се озовахме в Созопол. И онова затрупано със задачи и тревожност пространство между ушите ми се изпразни… успокои… и новите идеи забушуваха! Ежедневно, ежечасно… а освен това всичко друго с перфектна лекота сякаш започна от само себе си да се подрежда…
Идеята, че ни е нужно пространство, а не време, за първи път чух от Дейвид Алън, който гостуваше в България преди 2 години. Той е автор на книгата и метода Get Things Done и много дълги години води семинари за управление на времето.
Така че аз си осигурявам моето пространство, когато усещам, че задачите и сроковете започват да ме затлачват. Много ми е приятно някой да ми каже как от всичко, което правя, струи лекота. Аз знам какво стои зад това да започне да струи лекота. И знам как и другите могат да го постигат.
Какво усещате при идеята да си създавате пространство, а не да ви е нужно време? Как е това като концепция за вас?
Можете ли да се сетите за ситуации, в които освобождаването на пространство ви е помогнало?
Какво усещате, когато освобождавате пространство?
Аз чувствам лекота.
Лекотата за мен е състояние на свобода, примесено с вяра и доверие, позитивни очаквания и много любов.
Пожелавам ви лекота, пространство и щастливи случвания,
Дени
За връзка с мен, записване за консултация и информация за предстоящи K-Power курсове 0878207156 и denitsa.andonova@gmail.com
За включване в How Thrive и достъп до платформата за изграждане на позитивни навици: info@howthrive.com и 0878207156